Валута
EUR
  • EUR
  • USD
  • BGN
Меню
Профил
Език

КАТЕГОРИИ ПРОДУКТИ

ПРОМО МАНИЯ

⏳ До края на промо офертите остават само броени часове!

Виж промоциите
Вижте всички статии

Скъпоценни и полускъпоценни камъни в България

Скъпоценни и полускъпоценни камъни в България

Друза от борнит – полускъпоценен минерал
Photo by Irina Iacob on Unsplash

Въведение

България се откроява като страна с богати природни залежи на скъпоценни и полускъпоценни камъни, формирани благодарение на разнообразния ѝ геологически състав и сложна геологическа история. Наличието на различни минерали не само задоволява нуждите на ювелирната индустрия, но и обогатява културното наследство и туристическия интерес към страната. Настоящата статия разглежда основните видове камъни, които могат да се открият в България, техните находища, както и значението им за културата и икономиката на страната.


Геологически условия за наличие на скъпоценни камъни в България

Геологическата активност през вековете е създала условия за образуването на различни минерални залежи в България. Тектонският и вулканичният произход на скалите, от които е изградена територията на страната, са спомогнали за наличието на многообразие от минерали. Родопите, Стара планина и Пирин са някои от основните планински масиви, където са съсредоточени ценни минерални находища.


Основни скъпоценни и полускъпоценни камъни в България

Изумруд

  • Рила планина
    • Местност Урдини езера
  • Централни Родопи
    • Североизточно от село Югово

Рубин

  • Кърджалийски регион
    • Град Джебел
    • Местност Мишевско
    • Село Бял извор
    • Село Падина

Аквамарин

  • Родопски масив
    • Район Чепеларе – Ботушево
    • Село Ахряне
    • Село Латинка
    • Село Вишнево
  • Рила планина
    • Между Урдини езера и Седемте рилски езера
    • Районът около Мальовица

Полускъпоценни камъни

Аметист

  • София и околности
    • Южно от село Владая
    • Над село Мърчаево
  • Източни Родопи
    • Град Маджарово
    • Град Малко Търново
    • Кърджалийско
    • Село Ахряне
    • Село Звездел

Опал

  • Хасковски регион
    • Минерални бани
    • Село Татарево
  • Кърджалийски регион
    • Село Безводно
    • Село Комунига
    • Град Момчилград

Турмалин

  • Витоша
    • Кариера „Липата“
    • Местност Бялата курия
  • Централни Родопи
    • Южно от Асеновград
    • Реките Луковица и Чая
    • Село Забърдо
    • Мина Персенк

Декоративни камъни

Ахати

  • Кърджалийско
  • Хасковско
  • Маджарово
  • Шуменско
  • Пернишко (Перник, Брезник)
  • Витоша

Яспис

  • Кърджалийско
  • Момчилград
  • Хасковско
  • Маджарово

Халцедон и карнеол

  • Халцедон – Кърджалийско
  • Карнеол
    • Южно от Кърджали
    • Момчилград
    • Приморско

Индустриални минерали с бижутерийна стойност

Кварцови разновидности

  • Планински кристал – Родопи, Ахряне, Гайтаниново
  • Опушен кварц – Гайтаниново, Ардино, Витоша, Плана
  • Розов кварц – Плана, село Долни Окол

Флуорит

  • Смолянско
  • Михалково
  • Югово
  • Сакар – Устрем

Основни минерални региони в България

  1. Родопски масив
  2. Рила планина
  3. Витоша
  4. Източна Стара планина
  5. Странджа – Сакар

Културно и духовно значение

Ахатът традиционно се използва за защита, планинският кристал се смята за камък на духовната чистота, аметистът – за трезвеност и яснота, а турмалинът – за предпазване. Те присъстват в българските вярвания, амулети и духовни практики.


Добив и обработка

Добивът в България е ограничен и се извършва в малки мащаби, предимно за местна употреба, сувенири и бижутерия.


Значение за икономиката

Естествените камъни допринасят за туризма и местната икономика, като популярни сувенири и културни продукти.


Заключение

Скъпоценните и полускъпоценни камъни са част от националното богатство на България и носят както материална, така и духовна стойност. Подробности ▷ ТУК


Библиография

  1. Иванов, Г. „Минерални находища в България“, 2018
  2. Димитрова, М. „Скъпоценни камъни на Балканите“, 2020
  3. Георгиев, П. „Традиционни вярвания“, 2017
  4. Петрова, Л. „Геология и минералогия“, 2019
  5. Радева, Е. „Находища в Родопите и Рила“, 2021
  6. Харизанов, Х. „Гемоложки находки“, 2004

---

Остави мнение/коментар

Код за сигурност
«1»